Роман за оцеляването на една жена… в затвора

Текст Елица Иванова, сп. „Дива“, януари 2020

Рейчъл Къшнър

„Марсианската стая”

Издателство „Кръг”, 2019

Какво е да си млада жена с 5-годишен син, принудена да работи като стрийптизьорка в долнопробен бар в Сан Франциско, при това преследвана от маниак? Брилянтен и ужасяващ, трогателен и сърцераздирателен отговор на този въпрос дава романът „Марсианската стая”. Съдбата на главната героиня Роми Лесли Хол е критика към съвременна Америка, към институционалната държавна машина, която мачка обикновените хора, към безчувствеността на човека, към неговата тотална липса на самоконтрол и обсебването му от маниакални желания.

В третия си роман Рейчъл Къшнър прави жив, шокиращ и забавен портрет на реалността. Тя е определяна отвъд океана като един от най-надарените автори на своето поколение. Къшнър е единственият писател, номиниран за американската Национална награда за художествена литература за първия („Телекс от Куба”) и втория си (The Flamethowers) роман. С третия си – „Марсианската стая” става финалист за престижната награда „Букър”. Бестселър е на вестник „Ню Йорк Таймс”, а списание „Тайм” я поставя на номер 1 в класацията си за книги на 2018-а година.

Къшнър посещава най-големия женски затвор в Щатите – Чоучила, за да изгради своя имагинерен „Станвил”. Сприятелява се с някои от арестантките, с които се вижда и до днес. Героинята й Роми Лесли Хол обаче няма прототип. „Марсианската стая” всъщност е част от живота й преди да влезе в затвора – това е стриптийзбарът, в който работи. Отношенията и борбата за оцеляване там обаче не са много по-различни от тези зад решетките. Все пак свободата, макар и в съмнителни квартали и с опасни хора, позволява на Роми да бъде със сина си Джаксън. Прикована в тесния изолатор, сега младата жена се моли за шансове и търси възможности отново да го види.

Тишината на килията обаче действа на съзнанието като психотропни вещества. Това е „мястото, където истинският въпрос засяда в главата на една жена. Единственият истински въпрос, на който е невъзможно да се отговори. Защо го направи? Как? Не практическото как, а другото. Как можа да сториш такова нещо? Как можа?”

Освен живота на Роми, авторката описва и още няколко разбити съдби на обикновени хора, превърнали се в престъпници, извършвайки умишлено или не жестокости. Но четейки Къшнър кара читателя, ако не да им симпатизира, то поне да ги разбере.

Силата на „Марсианската стая” не е в автентичната мрачна атмосфера, толкова близка до реалността, а в това, че прониква във вените неусетно, едновременно ядосвайки и натъжавайки читателя. Докато се вбесява на съдебната система, на несправедливостта в един неравнопоставен свят, той открива човешкото в лица, от които сме свикнали да отвръщаме поглед.

Източник: сп. Дива


Categories:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *