Ясна поляна в сърцето на Толстой

Целият живот на Лев Николаевич Толстой (1828–1910) е неразривно свързан с неговото родно място – селцето Ясна поляна, Тулска област, Русия. Имението, приютявало великия писател през целия му живот, е построено още през XVII век, но основите на днешния му облик полага дядото на Лев Толстой по майчина линия, генерал Н. С. Волконски. Писателят винаги е изпитвал топли чувства към мястото и е оценявал високо неговата връзка със семейната история. Той полага специални и топли грижи за части от сградите и предмети, събуждащи спомените за предците му.

Толстой искрено обича Ясна поляна – имението, селото и неговите обитатели. Макар да пътува много и често да прекарва време в Москва и Санкт Петербург, неговият единствен дом остава завинаги сред китната природа на Тулския край.

След всяко по-дълго отсъствие писателят изгаря от нетърпение да се прибере у дома – през 1847 г., когато напуска университета преждевременно, през 1861 г., когато вдъхновен от своето пътуване из Европа, се завръща в родното си място и основава 13 училища за децата на освободените крепостни, включително и за момичетата. Дори работи известно време като учител там, а през 1862 г. пише есето „Училището на Ясна Поляна“.

След брака, който сключва през 1862 г. със София Берс, двамата се установяват в наследственото имение на Лев Толстой. За 18-годишната София е трудно да се откаже от светския живот в Москва, да отглежда децата си на село, да се грижи за цялото имение съвсем сама и да се справя със сложния характер на съпруга си. Толстой неведнъж признава, че похотта е една от големите му слабости и макар да обича София, често навестява жени от селото. Освен всичко друго, София изцяло е поела ролята на негов агент и редактор. Тя се грижи за писателската му кариера с отдаденост във всяко отношение. Преписала е „Война и мир“ седем пъти. Връзката им е твърде сложна, понякога трудна, но те остават заедно почти до самия край.

В Ясна поляна Толстой прекарва огромна част от живота си – там израства сам той, израстват децата му, там пише най-великите си произведения, преживява своя душевен катарзис, който довежда и до написването на есето „Изповед“ през 1888 г. След този момент Лев Толстой изоставя целия си досегашен начин на живот и се обръща към аскетизма и смирението. Философията, която открива за себе си, бързо се превръща в учение. Толстоизмът набира множество последователи и извън пределите на Русия, а Толстой е отлъчен от Руската православна църква.

Писателят напуска завинаги Ясна поляна едва дни преди смъртта си, когато решава да избяга от семейството си и София и да води отшелнически живот. Сериозните противоречия между него и близките му настъпват след решението на Толстой да завещае цялото си творчество на света, с което би лишил наследниците си от приходите от авторските права. 

Според някои твърдения целта на писателя след бягството е била да стигне до България. У нас в село Алан кайряк група млади негови последователи създават така наречената толстоистка колония и водят редовна кореспонденция с Толстой. Издават списание „Възраждане“, където публикуват множество негови ръкописи, повечето на религиозни теми. По-късно селото е наречено Ясна поляна, в негова чест.

Днес домът на Лев Толстой в родната Ясна поляна е превърнат в музей. Експозицията съдържа автентичната атмосфера на имението, лични вещи на писателя и неговата библиотека, която включва 22 000 тома. Обстановката е запазена такава, каквато я е оставил самият той през 1910 г.

Categories:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *