Биографката на Самюъл Бекет и Симон дьо Бовоар търси човешкото в психопата Ал Капоне

Става ли се литературна звезда с писане на биографии на велики писатели? Отговорът е „Да“. Доказва го историята на американката Диърдри Беър, която почина през април миналата година, малко преди да навърши 85 години на 21 юни. През целия си професионален живот тя вегетира около други известни писатели и интелектуалци, но това не й пречи да натрупа от писането за тях сериозни литературни и финансови авоари. Следва тази забележителна история.

Беър нарича себе си „случаен биограф, който не е прочел нито една биография, преди да реши, че Самюъл Бекет има нужда от такава и че тя е човекът, който да я напише“. Тя е неизвестен писател без никакъв опит, когато през 1971-ва изпраща писмо от дома си в Кънектикът до недосегаемия Бекет в Париж със самонадеяното предложение да напише неговата биография. За нейна изненада той й отговаря.

Инициативата й не е плод на дълго обмисляне и някаква почитателска мания. След като се отказва от Средновековието като изследователска тема за докторантурата си в Колумбийския университет, тя се насочва към XX век. Изписва на листчета имената на различни писатели, сред които и на Джоузеф Конрад, но това на Бекет изскочило първо, след като ги подредила по азбучен ред. Следват години интервюта и изследвания, преди да се появи „Самюъл Бекет: Биография“ през 1978-а. Изданието донася на дебютантката Беър Националната литературна награда на САЩ през 1981-а.

Биографията й на друга литературна легенда Симон дьо Бовоар (авторката на „Вторият пол“) също й отнема години. Създадена в сътрудничество с френската феминистка, книгата е публикувана през 1990-а и е определена като едно от най-добрите заглавия на годината от Times Book Review.

Следват биографии на писателката Анаис Нин (1995), психиатъра Карл Юнг (2003), илюстратора Саул Щайнберг (2012). Последната й творба е именно за гангстера Ал Капоне (2016).

Все пак първите й две книги остават нейните визитни картички. Толкова често е интервюирана и питана за Бекет и Дьо Бовоар, че Беър пише книга за своите преживявания като техен биограф: „Парижки животи: Самюъл Бекет, Симон дьо Бовоар и аз“ (Parisian Lives: Samuel Beckett, Simone deBeauvoir, and Me), публикувана през 2019 г.

Диърдри Бартолота, както е моминското й име, е запалена читателка от малка, дотолкова, че в пети клас, уморена от детските заглавия, се опитва да се промъкне в отдела за възрастни в библиотеката. Библиотекарят обаче я заплашил, че ще се оплаче на баща й[1]. Вместо да запротестира срещу неподходящата читателска мания на дъщеря си, таткото отишъл в библиотеката и казал: „Оставете дъщеря ми да чете каквото поиска!”. Така на следващата седмица Диърдри се прибрала вкъщи със забранявата и скандална „Вечната Амбър”.

След като се дипломира в Университета в Пенсилвания през 1957 г. със специалност английски, Беър се насочва към кариера в журналистиката. Докато съпругът й Лавон Баер служи във флота, тя го следва по целия свят и работи като кореспондент за Newsweek. По-късно, когато се установяват в Ню Хейвън, работи и за The New Haven Register. Едновременно с това отглежда две деца, записва и докторантура в Колумбийски университет по сравнителна литература. Завършва я през 1972-а, когато вече се е срещнала с Бекет за първи път. В книгата си „Парижки животи“ тя разказва, че първите му думи към нея били: „Значи вие сте тази, която ще разкрие шарлатанина, който съм“. После добавил: „Няма да ви помагам, нито ще ви преча. Приятелите и семейството ми ще ви подадат ръка, а враговете ми ще ви намерят скоро”.

Бекет умира през 1989-а, а единственият отговор, който дал на своята биографка, била кратка бележка: „Скъпа госпожо Беър, книгата изглежда много красива“.

Трудно се работи с творци от подобна величина. Доказва го и Симон дьо Бовоар. Беър разказва, че по време на една среща, след като работили заедно три години, писателката спонтанно прекъснала интервюто и изгонила биографката си. „Буквално ме изтласка през вратата на апартамента си. Зачудих се какво да правя. Бях инвестирала три години в тази книга. Реших просто да се върна за следващата среща, която бяхме насрочили, сякаш нищо не се е случило. Мадам Бовоар се отнасяше с мен така, сякаш наистина нищо не се е случило“. Бовоар умира през 1986 г., преди да бъде публикувана биографията, а на последната си среща с Беър дори я прегърнала.


[1] Deirdre Bair, Beckett and de Beauvoir Biographer, Dies at 84. The New York Times. Available from: <https://www.nytimes.com/2020/04/21/books/deirdre-bair-dead.html> (22.06.2020)

Categories:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *