Париж, неслучайно наричан „града на любовта“, е мечтаната романтична дестинация на хиляди двойки по света, които копнеят да се разходят по Шан-з-Елизе, да изследват съкровищата в Лувъра и разбира се, да видят величествения град от върха на Айфеловата кула. Но малцина всъщност са запознати с историята зад създаването на „Желязната дама“, извисяваща се над Марсовото поле. За любопитните през 2021 г. на голям екран излиза „Влюбеният Айфел“ – филм на Мартин Бурбулон, която представя на масовата аудитория романтичния сюжет, послужил за вдъхновение при изграждането на архитектурния шедьовър. А за страстните читатели, вече преведен и на български (дело на Гергана Соколова), може да се намери едноименния роман от Никола д‘Естиен д‘Орв.
„Влюбеният Айфел“ ни отвежда в края на XIX в., когато вълнуващата подготовка за стогодишнината от Френската революция е погълнала столицата. Обявява се конкурс за мащабен проект, целящ да почете величието на нацията. Именитият инженер Густав Айфел, участник в строителството на Статуята на Свободата, е в размисли над конструкцията, която ще се превърне в творението на живота му.
Творческата криза е превъзмогната благодарение на неочаквана среща с човек от миналото – любимата Адриен. Пламенна страст обзема поета на метала и му позволява да реализира неосъществения си копнеж. А вдъхновяващото изящество на възлюбената му я превръща в муза, увековечена във формата на внушителното „А“. Преборвайки се с критиката, Айфел създава кулата, която днес познаваме като световен символ на безкрайната любов.
Настава и вечният въпрос – филмът или книгата? А ние категорично ще Ви отговорим: и двете! Неоспорима е красотата на широкоекранната картина – основа за емоционалния роман. Затова препоръчваме, първо да бъде прочетена книгата, а след това изгледан и филмът – достъпен и в стрийминг платформите.
Главното преимуществото на романа е, че ни запознава с личността на Густав Айфел на по-задълбочено ниво. Амбициозният професионалист, суровият перфекционист, уважаваният гений под перото на Д‘Орв се превръща в чувствителен творец, опиянен от любовта. Авторът ни позволява да „прескачаме“ от Бордо през 1859 г., когато се влюбват младите Густав и Адриен, до Париж 1886 г., когато пътищата им се пресичат отново. Спонтанната им среща става повод за разгорещени спорове, ревностни постъпки и пламенни терзания, за да доведе до история, останала завинаги в сърцето на Европа.
Но зад тези мечтателни блянове, внушителното постижение на инженерната мисъл е плод на изтощителния труд на стотици работници. Любопитно е показано в широкоекранната картина възмущението на изнурените, което бива разпалено от медиите. Дали критиката към Айфел е отмъщението на съпруга на Адриен, или е израз на колективното опасение от провала на монумента? Отговорите се крият в произведенията на двама французи Мартин Бурбулон и Никола д‘Естиен д‘Орв. Режисьор и писател, чиито майсторски умения успяват да осветяват по нов начин града на любовта.
Автор на публикацията: Людмила Киорогло, стажант