Истинската история на медицинските сестри на Пърл Харбър

Много е писано за войниците, служили в Пърл Харбър на трагичния 7 декември 1941 година, и по-малко за медицинските сестри, оказали помощ на ранените по време на жестокото нападение. Именно на тези смели жени американската писателка Сорая М. Лейн посвещава своя роман „Момичетата от Пърл Харбър“ – световен бестселър, който вече четем и на българските в превода на Мариана Христова.

„Момичетата от Пърл Харбър“ разказва историята на младите медицински сестри Ейприл, Грейс, Попи и Ева, изпратени да служат на Хаваите през фаталната 1941-ва. Докато четирите героини се наслаждават на слънчевите дни, красивия залив и компанията на войниците от военновъздушната база, войната на другия край на света ги застига с пълна сила и те са принудени да се изправят срещу опустошенията след нея.

На 7 декември Япония неочаквано бомбардира Пърл Харбър, като оставя след себе си само прах и руини. В книгата, посветена на мрачните събития, умира и едно от момичетата от неразделната четворка, а останалите три оцеляват на косъм. Сорая М. Лейн разказва преживяванията на своите героини, като майсторски преплита в сюжета реални събития и фикция. По този начин талантливата авторка позволява на читателите да разберат трудностите и травмите, с които е трябвало да се справят хиляди хора по време на Втората световна война.

В действителност през 1941 година на Хаваите са работили 82 медицински сестри, които били част от Корпуса на армейските медицински сестри и Корпуса на медицинските сестри на Военноморските сили. Разпределени из болниците на острова и на специални кораби, закотвени близо до залива, те се грижили за ранените войници и изиграли ключова роля в спасяването на всички пострадали. В пълна готовност да помогнат, смелите жени слагали болкоуспокояващи, преглеждали и превързвали рани, асистирали в операции или само утешавали нуждаещите се.

Такава е историята на Тереза ​​Стауфър Фостър, работила в болница „Триплър“ – реално медицинско заведение, в което служат и героините от романа на Лейн. По думите й в съдбовната сутрин тя се разхождала с други сестри в края на работната смяна, когато нисколетящ самолет ги приближил. Пилотът се усмихнал и им помахал, а те му отвърнали със същото. Фостър не го осъзнала тогава, но този самолет бил един от многото бомбардировачи, които минути по-късно атакували американските бойни самолети и кораби. Медицинските сестри веднага започнали да помагат на ранените, като маркирали челата им с червило, за да улеснят разпределянето им. Фостър разказва, че тези в най-тежко състояние трябвало да оставят настрана, за да се погрижат за пострадалите, които имали шанс за живот.  

Тъкмо това е една от многобройните истории, от които Сорая М. Лейн черпи вдъхновение. Тези части от сюжета играят ключова роля в написването на романа й, като му придават достоверност и позволяват на читателите да си създадат точна представа за събитията. Разказвайки за преживяванията на своите героини, майсторката на историческите четива описва всъщност тежката история на всички медицински сестри, работили в армията по време на Втората световна война.

Автор на публикацията: Емилия Киткарска, стажант