Запознайте се с Весела и Наталия – дизайнерките на „Майстора и Маргарита“ (интервю)

В юнския брой на списание DIVA излезе прелюбопитно интервю с двете млади и талантливи дизайнерки Весела Карапетрова и Наталия Чайкина, които направиха дизайна на новите издания на „Майстора и Маргарита“ (изд. „Кръг”).  

Студентките от Национална художествена академия споделят подробности „от кухнята“ за работата си по класическата Булгакова творба, а ние вярваме, че смелите им художествени решения правят изцяло нов прочит на романа на български.

Наталия създава стилно класическо издание с твърда корица и тъмносиня обложка. Докато Весела е автор на първото илюстровано българско издание на романа.

Ето какво разказаха момичетата:

Какво ви вкара в дизайна на книгата?

В.К.: Винаги съм рисувала. Може и да има нещо генетично, много хора рисуват в семейството ми. Най-много дължа на баща си, който е бижутер и рисува като хоби. Той ме научи на отношение и взискателност към творческите процеси. Озовах се в Академията и там дизайнът на книгата намери мен, в лицето на Яна Левиева. Тя ни преподаваше Композиция на книга. Вечно ще съм благодарна, че я познавам. Показа ни как да подивеем, истински да се забавляваме с всеки проект и да не взимаме нищо прекалено насериозно.

Н.Ч.: По-скоро дизайнът на книгата влезе в моя живот. Бях решила единствено, че искам да се занимавам с рисуване. Отначало исках да запиша някоя от приложните специалности в Академията. Случайно или не, познати ме насочиха към най-интересната – Книга, илюстрация и печатна графика. Оказа се, че е и най-правилната за мен. Всеки, който участва в създаването на книги, няма как да не обича професията си. 

Весела Карапетрова държи първото илюстровано издание на романа у нас, който е нейно дело.

Какви са задръжките и пречките пред един млад човек, решил да се занимава с това в България?

В.К.: За малкото си опит и наблюдения, бих могла да кажа само, че тук прекалено много се залага на сигурно в оформлението на книгите. Вирее страх, че нещо по-различно ще е за сметка на успеха в продажбите. Определно съм оптимистично настроена обаче и виждам, че нещата се движат в по-добра посока.

Н.Ч.: Най-вече непостоянството. Лесно е да кажеш, че няма реализация в подобна професия и да се насочиш към нещо по-перспективно. Неслучайно хората, които се занимават с това тук, са малко. Но щом си упорит и най-вече работиш с желание, пред теб винаги ще се отварят възможности.

Наталия Чайкина със своето синьо произведение на изкуствата.

Като млади артисти и едновременно жени, сблъсквате ли се с някакви предразъсъдци към вас и вашата работа?

В.К.: Не бих казала. Макар че сега като се замисля, често ми се налага да пояснявам, че не пиша аз книгите, ха! Шегата настрана, случва се да обяснявам в какво се състои тази професия. Малко хора сякаш се замислят колко внимание и труд се влага в това. Една корица не се появява сама. В крайна сметка, оказва се, че книгата трябва да се съди и по корицата.

Н.Ч.: Без значение жена или мъж, да си млад артист има своите плюсове и минуси. Минусът е липсата на опит. Оттук идват и предразсъдъците. Плюсът е, че не се щадим – нито откъм време, нито откъм усилия. Даваме всичко от себе си, за да осъществим идеите си. Никога не се примиряваме с първото, което ни хрумне и опитваме всичко, докато не стигнем до правилното решение. Това винаги оставя добро впечатление.

Как се вдъхновявате от авторовата идея?

В.К.: Обикновено книгата сама проговаря и придобива някакъв визуален характер. Да обсъждам с хората около мен идеите си ми помага да избистря този характер и да потърся подход. Оттам нататък всичко се случва само.

Н.Ч.: Започвам с проучване. Следва дълго мислене и съсипване на голямо количество хартия в неуспешни опити. В някакъв момент се появява някоя добра идея, която е близка до моята представа за книгата. Накрая остава само да я разработя и реализирам.

Читателят или авторът? Чий нужди удовлетворявате първо като дизайнери?

В.К.: Старая се първо да съм справедлива спрямо текста. Авторът вдъхва живот на творбите си, но след това те заживяват и узряват сами в главите на читателите. Винаги се стремя да удовлетворя своите разбирания до някаква степен, защото ако не съм искрена и последователна, не се получава.

Н.Ч.: Дизайнерът би трябвало да провокира интереса на читателя към думите на автора. Ако изпълня това успешно и ако и двете страни имат възможността да го оценят, със сигурност всички биха били удовлетворени. Най-вече аз.

Какво беше предизвикателството в това да работите по книга като „Майстора и Маргарита“?

В.К.: Тази книга е толкова богата, луда, пълна с препратки и отношение към детайла. Това ме постави в ситуация да избирам. От една страна можех  балансирам това активно съдъжание с нещо семпло. От друга, можех и да се впусна с главата надолу в тази шантава игра. Смятам, че ясно се вижда кое надделя. Ако не друго, поне се забавлявах искрено.

Н.Ч.: „Майстора и Маргарита“ е книга с много цветове, едновременно топли и студени. Трудно е да обхванеш всички и да ги поместиш в едно книжно тяло по разбираем и организиран начин. Също както е трудно да организираш хаоса. Вече съществуват и много други интерпретации на романа, които малко или много влияят на представите на всеки читател. Трудното е да намериш и представиш нещо различно.

Има ли проекти за корици и илюстрации, които направихте за „Майстора и Маргарита“ и които отпаднаха?

В.К.: Да, и то не малко. При мен процесът е хаотичен. Подхождам към всичко, което правя, като към експеримент. Опитвам различни идеи. И в някакъв момент някои опити сами придобиват окончателност, други отпадат. Иначе що се отнася конкретно до „Майстора и Маргарита“, бях замислила една по-особена сглобка за корицата, с разгъване. Създаваше доста интересен ефект, но за съжаление се наложи да отпадне поради невъзможност да се изпълни в по-голям тираж.

Н.Ч.: При всеки проект в процеса на работа отхвърлям много идеи и надграждам част от тях, докато остане една. Обикновено ни окуражават да експериментираме с нови за нас художествени средства и това отнема много време и опити.  Магията извън книгите обикновено не се случва от първия път. Така стана и при „Майстора и Маргарита“.

Ако можехте да вечеряте с Булгаков, какво щяхте да го попитате?

В.К.: Бих го попитала какво сънува.

Н.Ч.: Дали е вкусна вечерята. Особено, ако аз съм я приготвила.

На коя книга бихте искали да направите дизайна?

В.К.: Някой от сборниците с разкази на Етгар Керет. Отдавна си мечтая да направя нeщо по „Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог“ или „Момичето на хладилника“. Било то комикс, илюстрации или дизайн на издание, все ще съм щастлива да се заема. Ентусиазирам се дори сега, като се сетя!

Н.Ч.: Като малка ми четяха една книжка с Руски народни приказки. Освен че беше интересна, имаше и много красиви илюстрации. За съжаление, тъй като беше доста стара и изпокъсана се загубиха много от страниците в нея. Често се сещам за тази книжка и много бих искала да направя ново издание с мой дизайн и илюстрации. Така ще имам отново всички страници.

Коя е любимата ви книга? И каква литература четете?

В.К.: Звучи ми невъзможно да избера любима книга, това е като да избера любима песен или филм. Харесвам различни неща, още търся вкусовете си в литературата. В съзнанието ми веднага изникват книги на Харуки Мураками, сборниците с кратки разкази на Етгар Керет. Често се връщам и към „Хамлет“, продължавам да откривам много в тази пиеса. Сега чета Кърт Вонегът.

Н.Ч.: Всяка книга, по която работя ми става любимата, защото оставям част от себе си в нея. Напоследък интересът ми е насочен основно към нехудожествена литература. Много се запалих по книгите на Малкълм Гладуел (не само заради хубавия дизайн на корицата).

С какво се занимавате, когато не работите?

В.К.: По време на карантината йогата се превърна в любимата част от деня ми. Също така, не мога да се наситя на красиви филми. Открих и ново хоби – шиенето. Преправям дрехи, които по някаква причина не нося, така че да ми харесат отново или да ми станат. Много удовлетворяващо занимание.

Н.Ч.: Обикновено прекарвам времето си с приятели навън. Когато съм сама обичам да готвя, защото винаги нещо ми се яде, и да свиря на укулеле. Това ме успокоява и ми помага да си събера мислите.

Текст Елица Иванова, сп. „Дива“, юни 2020

Categories:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *