Момиченцето с червеното палто от „Списъкът на Шиндлер“ днес помага на украински бежанци

Никой не може да си представи кошмара в очите на тези хора, пише Оливия Дабровска, влязла в култовата роля от класическия филм

В култов кадър от филма „Списъкът на Шиндлер“ виждаме малко момиченце, което невъзмутимо се разхожда сред зверствата, извършвани от нацистите в Полша. Неговото червено палто е единственият цвят в иначе черно-белия филм на Стивън Спилбърг по класическия роман на Томас Кинийли.

Образът е запомнящ се не само заради шока от яркия цвят в контраст с минорния пейзаж, но и заради сдържаното поведение на детето сред тълпите от разтревожени хора. Несъответствия, които нашепват, че е възможно да се открие надежда дори и в най-безрадостните времена.

Къде е сега Оливия Дабровска – актрисата, въплътила се в образа на момиченцето с червеното палто, разказва канадското издание „Нешънъл Поуст“. 32-годишна копирайтърка, тя все още живее в Полша, където през 1993 г. Спилбърг заснема „Списъкът на Шиндлер“.

В последните седмици Оливия влиза в роля, в която днес са много нейни сънародници: доброволка е в украинската криза. По примера на Шиндлер, спасил над 1200 евреи от лагерите на смъртта, Оливия помага на бежанци, търси им подслон и активно участва в кампании по набиране на средства.

В своя публикация в „Инстаграм“ Дабровска описва емоциите си покрай страданията на украинците.

„Никой (…) не може да си представи кошмара в очите на тези хора.“

Публикацията е написана няколко дни след руски бомбардировки над Яворов, близо до полско-украинската граница. Там Дабровска се натъкнала на украинско семейство (майка с две деца), което се нуждаело от транспорт до много далечен град – чак до германската граница.

„Коржова е най-близкият полски град до Яворов. А днес Русия бомбардира Яворов. Само на 20 километра от Полша, толкова близо! Уплашена съм, но това само ме мотивира повече да помагам на бежанци – пише Дабровска. – А това семейство? Обикновено водим бежанците към нашия район, но този път нямаше как да откажем. Майката отчаяно искаше да стигнат до сестра ѝ. Тези деца… Боже господи, едва сдържам сълзите си. Не мога да разкажа всичко, което видях там, защото просто нямам точните думи… Никой, който не го е видял, не може да си представи кошмара в очите на тези хора.“