Албена Бакрачева: Преводът е духовно общуване от най-висок порядък

На 30 септември – Международния ден на преводача, по традиция се проведе официалното награждаване на годишния конкурс на Съюза на преводачите в България. Сред отличените за ярки постижения в превода е Албена Бакрачева за работата си по „Кейп Код“ от Хенри Дейвид Торо. Последната книга на американския писател и философ публикувахме на български за първи път през май, а ето какво казва за нея самата преводачка.

Албена, колко време ти отне преводът на „Кейп Код“ от Хенри Дейвид Торо?

Около година.

Какво най-силно те впечатлява в тази книга и защо трябва да бъде четена?

Това е късна книга на Торо, писана – на промеждутъци и наред с други неща – през последното десетилетие от живота му и издадена посмъртно. Събрала в себе си опита и размишленията от три пътешествия до Кейп Код – но, преди всичко, опита и размишленията на един зрял, улегнал ум с невероятен капацитет и майсторството на свършено овладяното писателско перо, – тази книга се оставя на талазите на житейската, философската, естетическата, естественонаучната, поетическата мъдрост, без – както е в „Уолдън“ – да търси героическите измерения на осъществен житейски проект и абсолютната композиционна симетрия и завършеност. Подобно късния Дневник на Торо, „Кейп Код“ се лее: отворен, безкраен, всепоглъщащ, като самия живот. И в океанския безкрай на този океански наратив проблясват нюанси, сдържани във всичко друго, писано от Торо: хумор, закачка, ирония, сарказъм, литературна пародия… Всеки, който вече е заобичал Торо заради „Уолдън“ и есетата, ще изпита истинско удоволствие да доразгърне впечатленията си, сменяйки езерата, реките и горите с океана и пустошта и разнообразявайки обичайния сериозен тон на Торо със също така първокласното му чувство за хумор.   

За няколко години представихме четири книги на значими американски философи в твои преводи: „Кръгове“ от Ралф Уолдо Емерсън, „Лято край езерата“ от Маргарет Фулър, „Дивите ябълки“ и „Кейп Код“ от Хенри Дейвид Торо. Коя от тях усети най-близка до себе си и защо?

Моето предпочитание към писаното от американските трансценденталисти е съвсем ясно. Както в преводаческата, така и в научната ми работа трудовете на Емерсън, Торо, Маргарет Фулър си остават абсолютен фокус. Това е стара любов, която просто не остарява! Тези автори са ми близки и интересни – творчеството им за мен е постоянно интелектуално и емоционално предизвикателство, удоволствие, обогатяване… Слава Богу, писали са много! 

А спомняш ли си първия си превод? Кой беше той и какво усещане ти донесе?

Разбира се! Тъкмо бях завършила университета и преводаческото поприще ме теглеше неудържимо! Тогава беше единственият случай, когато предложението за превод не дойде от мен; но имах късмет – с великолепната психологическа проза на Патриша Хайсмит, романа „Дълбока вода“. Това се оказа и косвеният път да осъзная колко много ме влече литературно-философската нефикционална проза – най-вече тази на американските трансценденталисти.

Тогава ли осъзна, че искаш да се занимаваш с превод на литература?

Осъзнах го много отдавна, още в студентските си години. Едва ли ще е голяма изненада, ако кажа, че моят голям образец беше – и си остава! – Кръстан Дянков.

Какво ти дава превеждането на литература?

Изключително много – иначе не бих го правила. Това е духовно общуване от най-висок порядък, което задава и поддържа удовлетворение и равнище в собствения живот. А съзнанието, че можеш да прехвърлиш това общуване към своите сънародници, че правиш част от българската култура най-високите образци на – в моя случай – американската литература, придава допълнително очарование и още по-голяма значимост на това занимание. При това удоволствието майсторството на оригиналния език да отключва най-дълбоките пластове на родния ти език и да достигаш съизмерим по майсторство български език, е просто несравнимо! А толкова богат и красив е нашият български език!   

Ти си и преподавател по американска литература в Нов български университет. Кое знание или умение се надяваш най-силно студентите ти да придобият?

Литературен и изобщо културен вкус. Жажда за хуманитарно познание и висок духовен стандарт.