Майре Буюклиева: „Съпричастният“ е роман със съвършен стил и стабилни идеи

На 17 ноември 2023 г. се проведе официалната церемония по връчването на Годишните награди „Кръстан Дянков“. Отличие за забележително постижение получи Майре Буюклиева за превода си на романа „Съпричастният“ от Виет Тан Нгуен. Българското издание на книгата, носител на „Пулицър“, се радва на особен читателски интерес у нас още от излизането си в средата на 2023-та. А защо това е така, какви са били предизвикателствата при превода му и за любовта към професията разказва самата Майре.

Майре, кое беше най-голямото предизвикателство в превода на „Съпричастният“?

Романът беше предизвикателство в много отношения. Не мисля, че преди него ми се е случвало да превеждам толкова сложен текст.

На първо място ще посоча контекста на книгата. След първия прочит установих, че всъщност никак не съм наясно с историческия контекст: какви са факторите, довели до Виетнамската война, кои са страните в нея, как се е развила и какви са последствията за всички замесени. Така че преди да започна превода, се наложи да се образовам по този въпрос.

На второ място бих посочила стила на Виет Тан Нгуен. Тук включвам употребата на богат и особен речник, също иронията и хумора му, които бликат от всяко изречение, от всяка фраза, от всяка дума. Много се боях дали ще успея и дали успявам да ги предам. При близкото общуване с текста, преводачът разбира логиката на автора при писането и редакцията и всъщност най-големият „номер“ е да успееш да приложиш тази логика и на езика, на който превеждаш.

Друго предизвикателство се оказа огромната ерудиция на автора. Целият текст е наситен със споменавания или препратки към американската култура и литература, което налагаше много чести справки по всевъзможни въпроси и теми: от писатели и произведения, през архитектура, до ежедневни действия и реалии от живота на американците. Исторически факти не само за Виетнам и САЩ, но и за други държави.

Трудно беше и с военната терминология и с предаването на виетнамските имена, които в този текст минават през английски и предизвикваха всякакви колебания. Благодарности на консултантите и по двете теми!

Какви допълнителни проучвания се наложи да правиш за книгата?

Както споменах и по-горе, четох много материали, свързани с Виетнамската война. На българския пазар намерих само един сериозен исторически труд по темата. Прочетох и всичко, което успях да намеря в интернет и прецених като научно обосновано, както и по-популярна информация, защото и тя е важна от гледна точка на възприемането на това историческо събитие от обикновените хора.

Също така четох рецензии и различни статии за „Съпричастният“, гледах видеа, свързани с книгата, както и интервюта с Виет Тан Нгуен и негови четения. Оказа се, че е много полезно да чуеш как авторът чете своя текст, защото интонацията и настроението дават добри насоки за възприемането и интерпретацията му.

Ако можеше да говориш с Виет Тан Нгуен, какво щеше да го попиташ?

Най-вероятно бих си глътнала езика, но всъщност ми се струва, че той е приятен и открит човек, с когото може да се говори надълго и нашироко за всичко.

Би ли сравнила работата си по „Съпричастният“ с други творби от този калибър, които си превеждала?

Не, не мога да я сравня с нищо друго, което съм превеждала до този момент. За мен това е книга със съвършен стил, стабилни идеи и умопомрачително чувство за хумор. Помня как досадих на всички около себе си с пространни обяснения, че това е гениален автор.

Кои са твоите мотиви за отдадеността ти на бавната, трудна и тежка преводаческа работа?

Най-банално отговарям, че просто обичам да го правя. Обичам усамотението с текста, обичам разплитането на езиковите закачки, обичам и да държа в ръцете си крайния резултат. Единственото мъчително нещо в работата ми е безкрайното колебание и несигурността, вечно терзаещата ме мисъл, че винаги може и по-добре.

Всъщност от съвсем малка исках да стана преводачка, защото майка ми е била преводачка, преди да стане учителка. За мен беше най-естественото нещо на света. Семейството ми е двуезична среда и езиковите еквилибристики винаги са били на дневен ред. Освен това, вкъщи всички са четящи, особено баща ми, може би той ми е повлиял най-силно в любовта към литературата. В крайна сметка, с влечение към литературата и езиците, съвсем логичен завършек беше да се посветя на тази професия.

Как си представяш идеалния работен ден?

Да се събудя, когато съм се наспала, да си направя чаша хубаво кафе и да седна да превеждам. Около мен да няма никого, да сме само аз и екранът на компютъра насреща. Такъв работен ден може да продължи дълго и да е много продуктивен. Рядко ми се случва, особено откакто станах родител.