Денис Коробко: В превода е важно да се потопиш в текста и да избереш правилния стил на плуване

На 30 септември – Международния ден на преводача, по традиция се проведе тържественото обявяване на отличените от престижния годишен конкурс на Съюза на преводачите в България. Сред наградените е Денис Коробко за превода му на романа на руския автор Сергей Лебедев „Предел на забравата“. Българското издание на „Кръг“ пожъна голям успех още с излизането си през юни тази година, а Коробко e отличен от СПБ за ярки постижения в превода.

Денис, кога за първи път прочете текст от Сергей Лебедев?

В началото на миналата година в статия в руски сайт, който следя. Като изкушен по някакъв начин от руската литература се потопих за известно време в това пространство, трябва да призная, че тогава не го дочетох… Вече не знам защо, сигурно съм превеждал нещо друго и съм имал поредното трудово безумие – когато пред погледа ти по цял ден танцуват различни текстове, е някак шизофренично… Издателство „Кръг“ ме върна към него (благодаря за което).

Пред какви предизвикателства те изправи „Предел на забравата“?

В превода е важно да се потопиш в текста и да избереш правилния стил на плуване (тези стилове, за разлика от реалния воден спорт, са достатъчно много, всичко останало е техника, без да свеждам творческия акт до механичност). И тогава просто контролирано се носиш по течението на текста, а подводните камъни (затрудненията или предизвикателствата) са просто места, които ти позволяват да се огледаш и да си поемеш дъх, всичко зависи от това, доколко добре владееш езика, както единия, така и другия.

Кое е ценното в писането на Лебедев?

Сюжетът при него, поне за мен, не играе определяща роля, важен е детайлът, на който той набляга, и начинът, по който работи с него, онова, за което май всички говорят, а именно – езикът. Независимо, че отчасти тирадите са уморителни, окончателният ефект е впечатляващ, защото се загнездва в съзнанието.

Колко време ти отне преводът на „Предел на забравата”?

Трудно е да се прецени, защото го правих някак между всичко останало, но не повече от 2-3 месеца… (Тук е възможно в очите на мнозина да се появят въпросителни знаци, известни също така като „питанки“.)

А от колко време се занимаваш с превод на художествена литература?

Първият ми публикуван превод се появи в сп. „Витамин Б“ и това стана достатъчно случайно – помолиха ме да редактирам вече преведен разказ, но преводът бе направен така, че бе по-лесно да го сторя от нулата. Това се случи някъде в средата на 90-те. По-късно, след като ликвидирах немското си случване (1997–2004) и го превърнах в българско такова, преведох няколко разказа, които излязоха в културното приложение на в. „Труд“ – „АртТруд“ – годината бе 2006-а, мисля си. И усещането, че това е нещото, което мога да правя най-добре и с наслада, така да се каже, постепенно ме отведе на това поприще, без да го превръщам в основно занимание. Дори досега, достатъчно иронично, гледам на цялата история като на източник на „нетрудови доходи“.

Как се чувстваш след отличието от СПБ?

Струва ми се, че поне засега, извън всякакви лични впечатления на хора, чието мнение ценя, това е най-впечатляващото нещо, което ми се е случвало. Ужасно ми е приятно да се потупвам по гърдите (без да навирвам нос), но още повече ми се нравят потупванията по рамото… а това все пак е отговорност.

Ще четем ли още от Сергей Лебедев на български?

Да, безспорно. Очаквайте!

Categories:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *